Историята на хижата започва през 1937 г., когато в Източна Рила е построен скромен заслон, изграден благодарение на усилията на самоковските туристи и софийската община. В момента, на брега на най-голямото от Грънчарските езера, е разположена хижа Грънчар (2187 м. н. в.), която е ключов пункт за преходи във вътрешността на планината, включително и до връх Мусала. Хижата носи името на езерото, което винаги е назовавано от местните планинци като Грънчар и не е свързано с границата, която до 1912 г. е минавала по близкото било.

Хижата представлява масивна постройка с 63 места за нощуване в 4 общи стаи с легла на 2 етажа. До нея се намират панелни  бунгала със стаи с 2 и 3 легла. В бунгалата, които се използват само през лятото, могат да нощуват 20 души. Хижата е водоснабдена, а отоплението й се извършва посредством печки на дърва. Тоалетните и умивалните са външни, баня няма. На разположение на гостите е туристическа столова, която се намира в основната сграда.