хижа Грънчар – връх Мусала
Вид: пешеходен маршрут
Дължина: 8 км
Времетраене: 4:30 часа
Денивелация: 721 м
Маршрутът от хижа Грънчар към връх Мусала е сред популярен за изкачването му, но разбира се далеч не толкова, колкото маршрутите от Боровец и особено през Ястребец с лифта. До хижата се стига най-често с преходи от хижа Рибни езера, хижа Трещеник или хижа Заврачица.
Основно теренът е каменист и очаквано се движим на открито. В началото има и клек, който е този за планинската атмосфера. Маркировката е много добра, но предполагам и без нея няма да е трудно на човек да се ориентира, ако е гледал поне 2-3 пъти картата на маршрута. Опасности винаги има по такива места, но да речем, че най-големите тук са изкълчванията. Вода по маршрута няма, защо е хубаво да се запасите.
Тръгваме от хижа Грънчар, следвайки в началото синята лентова маркировка. Тя се засича с жалоните от зимната маркировка, които са нарядко. За по-малко от половин час се изкачваме до ръба на циркуса, където излизаме на разклона с основния червен маршрут, който идва от Рибни езера и се качва на билото към връх Мусала (2025 м). За целта първо се изкачва връх Юрушки чал (Овчарец, 2768 м) на север. Това е и най-тегавата част от прехода, защото за няма и 3 км вземаме около 500 м денивелация с постоянен наклон. Така че е добре да си предвидим час и половина. Минем ли тук, нататък не трябва да изпитваме големи трудности. В този участък има и гъсти клекове, но като цяло пътеката е добре почистена и е лесно проходимо.
От Юрушки чал насетне е доста добре за около час и малко. Маршрутът ни щади като върви почти хоризонтално, само с леки наклони нагоре-надолу. Тъкмо да починем малко след дългото изкачване. Една седловина и един километър ни делят от следващия по веригата – връх Маришки чал (2776 м). Желаещите да го изкачат могат да се отбият малко от маршрута, но в този GPS трак го пропускаме и подсичаме от запад. Все пак жалоните от зимната маркировка минават през него, а червената е подсичащата.
След Маришки чал следват и двата близнака – Големия (2779 м) и Малкия (2777 м), които също подсичаме с малко. Тук вдясно вече се виждат прелестните Маричини езера, които свити между Близнаците, Маришки чал и Манчо. Склонът, който ни дели от тях обаче също е внушително стръмен и изисква много-много усилия да се отбиете до тях.
Насреща вече се вижда съвсем ясно последната цел на прехода – връх Мусала. Последна седловина и последно изкачване ни делят от него. Отдясно е долината на река Марица, отляво е долината на река Искър. Продължаваме по каменистото подобие на пътека, слизайки на премката, за да направим финално изкачване до крайната цел. Наклонът е доста голям и тежък, та той също е някъде около час.
В края на сметката достигаме до края на нашия туристически маршрут и най-високия връх в България и на Балканите, а пред нас е удивлението от северната гледка – Мусаленския венец, обикалящо близо до Леденото езеро и едноименния заслон с пирамидална форма. Оттук имаме много алтернативи за продължение на прехода – слизане към хижа Марица или към хижа Заврачица от юг. На север пък е преход до хижа Мусала, преход по билото към хижа Ястребец или от другата страна на Мусаленския венец към хижа Чакър войвода.