хижа Грънчар – хижа Рибни езера
Вид: пешеходен маршрут
Дължина: 15 км
Времетраене: 6:30 часа
Денивелация: 415 м
Туристическият маршрут от хижа Рибни езера до хижа Грънчар е доста красиво изживяване в Рила, което свързва две от най-магнетичните места в планината. Освен това предоставя разнообразни гледки по време на прехода. Технически не е никак сложен. Единствено се изисква сравнително добра физическа кондиция, тъй като си има около 5-6 часа ходене.
До хижа Рибни езера се стига една пеша. Най-популярните маршрути до нея са от Рилския манастир през Тиха Рила, от хижа Македония, от хижа Мальовица и от хижа Мечит. Последните два са през заслона Кобилино бранище. Ако правите прехода наобратно и тръгвате от хижа Грънчар, тя също е достъпна само пеша. До нея водят маршрути от хижа Семково, от хижа Треник (над Якоруда), от Боровец (през връх Мусала, през хижа Чакър войвода или през хижа Марица, като последните два минават и през хижа Заврачица) както и от хижа Белмекен пак през хижа Заврачица .
Преходът от хижа Рибни езера до хижа Грънчар върви почти изцяло по червена туристическа маркировка, която води до най-високия връх в планината връх Мусала (2925 м). Когато стигнете до Грънчарския циркус, се отделяме от нея по синя маркировка към хижата. Няма опасни участъци. Едва ли ще ви трябва GPS трак за помощ. Подходящ е за всекикъв тип хора, които са подготвени физически. Теренът в началото е каменист, но след първия час и малко става предимно почвен. Движи се изцяло на открито, а водата има горе-долу по средата.
От хижа Рибkи езера се тръгва на югоизток и почти веднага се прекосява реката. Като сте с гръб към хижата – вляво. Пътеката е ясна и се вижда как изкачва отсрещната седловина. Това е и най-задъхващият участък за целия маршрут. Отнема около 30-40 да изкачим склона по серпентината. Като се обърнем назад, веднага забравяме за това изкачване с прелестта на Рибните езера. Запечатваме този спомен и продължаваме напред.
Оттук вървим по камениста пътека, която подсича връх Канарата (2691 м). Може от тази гледна точка да изглежда малко респектиращо, но всъщност няма абсолютно нищо страшно. Пътеката си е широка и ясна и се следва без проблем, а към края има още един къс участък с по-голямо изкачване. Оляво ни се пада Канарското езеро, от което започва долината на река Бели Искър.
След още 30-40 минути преход вече поглеждаме към просторна Рила напред. Пътеката ни рязко се разширява, почвата се променя към по-мека и маршрутът продължава почти водоравно за дълго време напред. Дори може да не разберете след половин час, че сте изкачили връх Вапа (2528 м), защото той изглежда по-скоро като лека издутинка. За сметка на това обаче Вапското езеро вдясно под него е доста атрактивно и красиво, а отвъд него вече все повече се вижда Пирин. До тук добавяме още половин час.
От връх Вапа се “слиза” до разклона със зелената маркировка към Семково за още половин час. Тук някъде е малкото чучурче, което поне през септември, когато аз бях тук, течеше. Поглед на юг ни открива красива панорама към Пирин. Ние си продължаваме напред, а леко вляво ни се пада едно голямо възвишение. Това е връх Ковач (Налбант, 2634 м), който почти ще изкачим. Само изглежда респектиращо трудно. Всъщност, изкачването не се усеща така, макар че е сравнително голямо. Върхът се подсича леко вляво, затова казах, че почти ще го изкачим. До най-високата точка имаме малко повече от час след разклона.
Аз обаче силно препоръчвам да мръднете 200-300 метра вдясно и да се качите на него. Предлага най-добрата гледка по маршрута и една от най-разнообразните в цялата планина, която съм виждал. Не е за изпускане и не изисква особени усилия. Вече се вижда язовир Искър, а отвъд долината му е специфичния ландшафт на групата върхове Венеца (2600 м), Зелени връх (2526 м), Шишковица (2669 м) и Зли камък (2593 м). Връх Мусала (2925 м) е още по-достолепен, погледнат от тук. Когато аз минавах, така и не се вдигнаха облаците от нето, та не мога да ви го покажа. На изток пък са Якорудските езера – Синьото Якорудско езеро, Мъртвото езеро и Рибното езеро. Само можеш да застинеш с отворена уста и да забравиш, че си на преход. Сякаш просто си попаднал някак в Рила.
След връх Ковач започва единственото по-стръмно слизане. За кратко трябва да се спуснат 100 метра денивелация, но в никакъв случай не е опасно. Пътеката е широка, прави серпентина, така че няма тревоги. След това отново става доста полегато надолу. След Якорудския циркус, преминаваме над Грънчарския циркус, а скоро дори ни се открива гледка към Грънчарското езеро с хижа Грънчар в него. Тук вече има и растителност от клек, който обаче не пречи на пътеката.
Час и половина след връх Ковач достигаме и до кръстопътя, който трудно може да изпуснете, защото червеният маршрут се пресича от широк черен път. Вдясно тръгва синята туристическа маркировка за хижата. Имайте предвид, че тя не се движи по пътя, а го пресича на няколко пъти. Не че по него няма да стигнете до Грънчар, но ще удължите пътя с повече от 2 км. За 15-ина минути спокойно се слиза до езерото, където ни чака заслужена почивка.
От хижа Грънчар имате много възможности за продължаване на прехода. Намирате се в сърцето на Рила планина. Най-често от тук се изкачва връх Мусала. Другата възможност е ходене към хижа Заврачица, а от нея към Боровец или към Белмекен. Трети вариант е към хижа Трещеник и от нея към хижа Семково или слизане в град Якоруда.